Ние полагаме основите - вие постигате мечтите си!

 

    ІХ ОУ „Веселин Ханчев“, гр. Стара Загора има 45 годишна история. Съществуването му започва през 1966 година в сградата на Първо основно училище. През 1967 година двете училища се отделят и за кратко време директор е Паскал Иванов. След това за директор е назначен Стоян Турнов. На 11 май 1970 година е направена първата копка за новата сграда на училището. На 4 ноември 1971г. - учители и ученици се нанасят в готовата сграда. От 1974 година директор на училището е Господин Ганев. След неговото пенсиониране на ръководната длъжност застава Славейка Проданова. През месец май 2011 година с тържествен концерт бе отбелязан 45 годишния юбилей на училището. Предстои 50-годишен юбилей.

    Днес ІХ ОУ „Веселин Ханчев“ разполага с голяма, просторна сграда близо до центъра на града. Стаите са с южно изложение - функционални кабинети, разкриващи професионализъм и собствена визия. Функционират две компютърни зали, едната от които бе обзаведена с нова техника. Училището разполага с библиотека, обновен обширен физкултурен салон, закусвалня и столова, медицински, логопедичен и ресурсен кабинети.

    ІХ ОУ „Веселин Ханчев“се ползва с безспорен авторитет, резултат от последователен целенасочен труд на поколения учители и ученици. Висока е степента на реализация на учениците –  възпитаниците на ІХ ОУ „Веселин Ханчев“ се нареждат традиционно в челните места  по успех на матурите в  областта и постъпват с  висок успех в средните училища.

    Учителският колектив съхранява традициите в обучението и възпитанието, свързани с непреходни стойности, но същевременно се прилагат и иновационни форми и методи на работа. Тук работят квалифицирани и мотивирани педагози , с награди, лични успехи и ПКС / І ПКС – 6, ІІ – 4, ІV -5 и V – 8 учители/.

    Многообразен е животът в Девето основно училище “Веселин Ханчев”. Училището работи по европейски проект “УСПЕХ” с много клубове по интереси, които не дублират учебното съдържание и задоволяват потребностите от извънкласни дейности. Клубовете са разнообразни и актуални, в подкрепа на политиката на министерството на образованието за здравословно хранене, физическо здраве и развитие на детското творчество и креативност.

    Вокалната група “Пейте с нас”- първа в конкурса “Вашият шанс е песента “, е заслужила  уважение не само заради успехите си, но и заради това,  че е първата вокална група в Стара Загора, изпълнявайки песни на синбек, близки до ученическия вкус за съвременниа детска песен.

    Младите  учители, които толкова ни липсват в днешно време, са нашата надежда. Радваме се на успехите на Севдена Сапунджиева, която показва амбиции да се нареди в първите редици на успешните учители, работещи с най-малките. Беше отличена от Община Стара Загора за великолепния спектакъл “Мързелан и мързеланка”на театрална група “Мечо пух”.

 

" В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ВАКАНЦИИ"

    Всъщност какво са всички тези дати?

    Просто сухо отбелязване на факти, на събития. Зад тях обаче се крие шарена върволица от дни, месеци, години, от човешки съдби. Навярно всеки един от хилядите възпитаници на училището би могъл да разкаже своята история, а десетки и десетки педагози завинаги са свързали професионалния си живот единствено и само с IX ОУ. Учителската професия обаче е от онези, които не са просто работа, а призвание, обричане. Не отдаваш само ума, а и сърцето си, и то завинаги. И го правиш безрезервно, с плахата надежда, че след време ще дойде отплатата - успех на твой ученик, усмихнат поздрав сред тълпата, закъсняло признание за труда, думи на искрена благодарност. Тази орисия твърде много напомня Йовковия герой Сали Яшар ("Песента на колелетата"). В заника на живота си той се замисля какъв "себап" да стори, за да остави диря след себе си, да бъде запомнен от хората. И тогава осъзнава простата житейска истина, че всъщност вече е оставил трайна следа - писаните каруци с пеещи неповторима мелодия колелета - това, което винаги е правил и прави най-добре.

    Навярно у нас все още живее възрожденският дух на първите, тръгнали по пътя на просвещението. Ние помним нашето "вчера" и упорито градим своето "сега", за да дочакаме извоюваното "утре". Наш неотменим дълг е да продължим да доизграждаме съграденото, да вървим напред, свято бранейки традицията - в добро и зло. И ако днешното време ограбва душите ни, то нека се вслушаме в гласа на сърцето си, а то неизменно нашепва окуражителни думи.                  Припомняйки си мъдрото послание на предците " Човек, дори добре да живее, умира", с почуда откриваме в него светло примирение с преходността на живота, с тъй мимолетния земен път на човеците. Но и твърда вяра, че просто не е възможно във всичко това да няма велик замисъл. Нека по-често си напомняме "Ти можеш!", тогава и пътят пред нас ще бъде открит, защото ако имаш цел, ще намериш и път.